Пролет

Първомартенски забавления

 

 

 Алекс

Пролет е. Птичките чуруликат от дръвче на дръвче. Природата започва да се раззеленява. Денят става все по-дълъг и по-дълъг. Когато сутрин поглеждам от прозореца, виждам свежото чисто синьо небе и самата среща на лунния сърб с огненото кълбо. Красота. Това е то, пролетта. Странно нещо, нали? Всичко се събужда и започва да чувства наново. Дори пролетният дъжд е така свеж и нежно падащ на ситни капки. Дори пролетната буря е така кратка, шумна, но също и събуждаща като съседите рано сутрин с бормашината... Хубавото на пролетта е, че след нея идва лятото и всички деца са щастливи. Пък и самата зима почва да омръзва. В нашия град пролетта много особено започва да се усеща. Хората веднага се раздвижват, карат колела, деца играят навън на футбол, чува се живот. Трите парка започват да се раззлистват и да се обитават от всякакви сладки и не толкова сладки същества. Това й е чарът на пролетта.

Едно все така внезапно, но и разточително пробуждане на всичко живо.

Всяка година димитровградчани посрещат Баба Марта весело, връзвайки си закупените от ежегодното мартенско пазарче мартенички или пък домашно изработените  мартенички. Има една интересна, малко невероятна история, която аз - врабчето Чокичо - искам да ви разкажа. Все пак аз съм вече доста поостаряло,  така наречено старши врабче, и ми е позволено от Съвета на птиците да разказвам видени от мен истории. Та така.... Да започваме!

Както си летях веднъж на 28 февруари, в един така хубав, прохладен и слънчев пролетен ден, видях много интересна случка. Две деца бяха намерили паднал щъркел в нашия така див и необятен парк - парк „Марица“. Те бяха на около 10 години с модерните на това време тротинетки. Бяха изпреварили майките си по пътеката и случайно, като погледнали встрани, видели белия като сняг щъркел. Да, точно ме чухте - чисто бял щъркел! Той беше с ранено крило, на което беше бликнала в ален кръг прясна кръв. Децата се стреснаха, но после се приближиха. Аз също кацнах на близката джанка да видя по-отблизо какво става. Момиченцето и момченцето плахо се приближиха към птицата. Тя дишаше тежко. Момиченцето разбираше от билки и веднага намери живовляк, който намачка, сложи на раната и превърза крилото. Щъркелът седеше мирно. Момченцето потърси меки пръчици и сух мъх и направи гнезденце. Поставиха мраморнобялото създание върху горския тъмнозелен и сочен мъх. Момиченцето извади от раничката си сандвич и натроши парчернца близо до щъркела. Децата поседяха малко, като гледаха с влажни, изпълнени с надежда очи. По едно време чуха гласовете на майките им и побързаха да се върнат при тях. В последния поглед към щъркела той най-сетне отвори черните си очи. Животът проблясваше в тях. Децата се зарадваха и се върнаха при майките си. Аз също бях доволен от постъпката им. Продължих полета си. След известно време пак минах покрай мястото с щъркела. Той обаче беше изчезнал. Нямаше никаква следа от кръвта и от присъствието му. Малко се учудих, но си продължих по пътя.

На следващия ден беше 1 март. Баба Марта му викат тука нашенци – българите, живеещи на тази хилядолетна българска земя. Всеки бърза да закичи близките си с бели и червени прежди. Много странен обичай. За здраве ,казват, за дълъг живот, за късмет. Не знам как помагат тези въженца, ама този точно този 1 март ми показа истинската магия на празника. Гледам аз в парка пак тези деца. Този път обаче бяха унили. Доколкото разбрах, имали са проблеми и не са успели да отидат на училище. Те много искали да получат мартеници от приятелите си. Денят, както беше слънчев и топъл,  изведнъж стана мрачен и ситни капки почнаха да падат от небето. Децата се скриха под преплетените стволове на два столетни дъба (впрочие парк „Марица“

блика от стари заветни дървета). Те все още бяха тъжни. Изведнъж от небето кацна пред тях самият белоснежен щъркел! Децата се усмихнаха. В този момент слънцето се показа. Огря мокрите дълги пера на птицата и както стоеше и пристъпваше със стройни крачки към тях, нещо странно се случи. Червеното петно от кръвта се появи, но не приличаше на рана. Започна лека-полека да обгръща тялото на щъркела, което пък взе да става все по-високо. По едно време децата се стреснаха и затвориха очи. Така направих и аз. Когато погледнах отново, я видях! Бяла като февруарски сняг, с дълга мека като перушина коса, застаряло, но жизнено и здраво лице, алена, изписана със старинни шевици, носия и искрящи засмени очи. По дрехата й отвякъде висяха и бяха закичени най-различни видове мартенички. Това беше самата Баба Марта! Децата бяха толкова учудени, но старицата побърза да ги успокои. Даде им най-хубавите мартенички и им каза: ,,Вие, деца, сте с добри сърца. Помогнахте на живо същество в беда. Заслужавате слънчева и успешна година и нека късметът е на ваша страна!”.  Тя ги прегърна, превърна се в щъркел и изчезна в белите пухкави облаци. Децата бяха замаяни от случката, но усмихнати до уши и със стоплени сърца. Те запазиха своите мартенички и ги пазят и сега, когато са вече по-стари от дядовците си.

Това беше то - малка история от този малък град, в този кратък първомартенски ден. Не забравяйте, че природата е част от нас и не можем да ѝ обърнем гръб. Аз, като представител на парк „Марица“, имам още много вълшебни истории за различни интересни горски обитатели, но това вече ще е в някой друг дневен блог. Приятни празници и си яжте ежедневната доза семенца! Чокичо казва пю-пю-пю, чаооо.   

 

Димитровградска пролет

В тоз малък град

джанките цъфват винаги първи -

може би е пролетен знак

или прости димитровградски мълви.

Дойде ли март,

в тоз малък град,

всичко изпълва се с най-хубав цвят,

ала не е жега лятна, а сезонен хлад.

И всички на центъра питат се:

,,Къде е отиде тоз сняг!?”

Ала тук, в Димитровград ,

рядко пада пухкав сняг,

особено през тез години нови

лед не видяхме, само локви.

Но виж ти, тийнейджърските двойки -

те станаха по брой двойни.

Но хубаво е да има любов -

като пролетен дъх лавандулов

обсипва града младежта

и гледа да запази паметта

на старите си основатели,

които излизат навънка по чехли.

Пролет е тук, в тоз малък град -

ароматна като мармалад.

Събуждат се гражданите всички

и с нетърпение срещат се с близки.

Пролетта - новото начало -

бързо и бавно като махало,

ще ни придружава то

чак до ваканцията в лятото.

Ако на буквите в центъра

се нагласи спектърът,

ще се съберем да си направим

снимка, за да не забравим,

че в този малък град сме ний били

младостта на вятъра не сме хвърлили

Вeликден - Ostern

 

Александрина

Баба Марта наплете

мартенички за всеки.

Върза ни за ръчичка

плетената нишка -

да сме бели и засмени,

усмихнати и червени.

 

Пролетта, от юг дошла,

крещи: „Време е за веселба!“

Кокичетата, разцъфнали сега,

показват, че настъпва тя.

Вики Атанасова

During the spring time in Bulgaria there are some fascinating traditions. One of the most unique Bulgarian tradition is “baba Marta”. On the first of March Bulgarians put each other martenici. These are small special ornaments, usually bracelets, made of strings: red and white woollen or cotton thread. These brackets are symbols of health, strength, peace, love and good luck . While the white colour symbolizes purity and peace, the red is a symbol of blood, life and passion, the item itself becomes a symbol of the new cycle in nature coming with spring.

Therefore, the martenitsi are worn from 1st March and, according to the tradition – until the person sees a stork or a blossoming tree – that is to say, until the official arrival of spring

Most people tie the martenitsi on a branch of a fruit tree, and this is believed that gives the tree health and luck.

Вики Трифонова

1

С Баба Марта зимата минава

и идва пролет чиста, свята.

Преплитат се конците два

кръвта червена и

щастието светло, бяло.

Носят се те от големи и деца

и радост всяват сред града.

Всички им се радват много

и за всеки тук са нещо родно.

Щом обаче щъркел видиш ти

на цъфнало дърво,

веднага ги закачаш ти.

За плодородие се прави този

обичай и хората щастливи прави,

знай!

2

Великден не е всеки ден,

но е празник светъл и благословен.

Всички боядисват си яйца

и са винаги готови за борба.

В боя потамяме ги ние,

но първото яйце червено винаги е.

Всеки стиска своето и иска

 козунаци да яде.

След борба ожесточена

децата избират най-доброто си яйце

и Борецът го наричат те.

 

Запознанството ми с Баба Марта

     Когато бях много малка, една студена мартенска сутрин мама ме събуди и каза, че на този ден Баба Марта идва и трябва да си вържем по една мартеничка. Аз я погледнах с изненада и попитах  какво е това. Тя ми отговори, че това са две оплетени кончета, които се носят за здраве и късмет. Те са червено и бяло. Червеното символизира кръвта, а бялото – чистотата и щастието. Попитах я къде са чудодейните мартенички и тя ми отговори, че трябва да си ги направим. Мама ми подаде конците и ми каза да си отрежа по малко от двата. След това ги оплетохме и им сложихме мънисто. Така се запознах с този страхотен празник - Баба Марта.

 Вeликден - Ostern 

Даяна

 I want to share with you a legend I have known since I was a

child. It is very interesting and it's my favourite one. I hope

you would like this, too. It is related to the upcoming holiday

March 1.

One day of spring, Khan Asparuh received a bouquet of

beautiful flowers from his sister. She was tied with a white

thread to a swallow's leg. However, the thread hurt the bird,

and the flowing blood turned it red. Since then, on this day,

all Bulgarians give red and white martenitsas as a symbol of

health, happiness and success.

2

ПЪРВИ МАРТ

Първи март настъпи днес,

Баба Марта със финес,

мина през села и градове,

дарове за нас да донесе.

Аленочервени мартеници връзва

 с пожелания за здраве,

 радост и късмет,

и най-вече за голям берекет.

Баба Марта не подмина,

всеки мартеница има:

малки и големи,

всички са засмени!

 3

Великден 

Днес сварих си яйчице, 

боядисах го с ръце 

стана кървавочервено, 

пъстро и зелено. 

След това тесто замесих 

със стафиди и локум, 

затова се искат много ум, 

сръчност и умение 

и най-вече голямо търпение, 

но накрая се получи 

вкусен пухкав козунак. 

За Великден съм готова пак! 

Този светъл християнски празник, 

който всички ни сплотява 

да сме живи, да сме здрави 

със късмет и християнски нрави. 

 

Радост

Любимия ми спомен от Първи март е когато бях в детската градина. Доста отдавна. Помня, че баба Марта идваше в градината и ни раздаваше мартенички, като ни пожелаваше да сме здрави. Всички деца бяхме много щастливи и развълнувани от нейното присъствие.

Марти

Помня пролетния ден в детската градина.Всички бяхме малки и щастливи, радвахме се на кокичетата в градината и прелитащите щъркели. И как си разменяхме  мартенички с децата и как Баба Марта дойде в салона и ни радваше всички - раздаваше мартенички и пееше песни. Всички бяхме румени и засмяни.

Алексия

Спомням си, когато бях малка, винаги чаках с нетърпение Баба Марта, защото много обичах да съм закичена цялата с мартенички. А в края на март по наша семейна традиция слагахме мартеничката под камък и получавахме желязна паричка - да сме здрави като нея!!

Велина

Когато бях малка, помня, че тръпнех в очакване да дойде Баба Марта и да си връзваме мартенички. Щом видех първия щъркел, прелитащ в небето, си закачах мартеничките на разцъфващото дръвче до вкъщи. На следващия ден мама ми казваше, че Баба Марта е минала и ми е взела мартеничките и след това оставяше торбичка с бонбонки. Аз много се радвах и посрещах с усмивка пролетта.

Мишо 

1

Баба Марта чука на вратата с китка във ръката, и с усмивка за сърцата на децата - чук, чук, чук -  пролетта е тук!

Нека ви окичим с мартеници в бяло и червено, защото вече всичко е зелено. Животинки в тревата, цветя до небесата, мартеници по лозята – ето, Баба Марта пак ни изненада със разцвета на чудесата.

 2

Зайченцата бели пак са се засмели в близката горичка с шарени яйца под ръчичка. На пъстрата поляна слънцето си грее ярко, а децата пеят сладко. Великден е, знай, с яйца ще те сборя и твоите години многолетни ще си присвоя -  и така борец ще стана навека с моя първенец, в червено оцветен, всеки ще ме знае като най-големия борец.